Една от важните причини да обичаме киното е, че ни потапя в друга реалност. Време и място, където всеки детайл е премислен и специално включен в сцената. Посланията, които ни отправят творците от кино екрана, или се усилват или се възпрепятстват от подходящата цветна тоналност, която виждаме. Всеки цвят влияе върху човешкото възприятие по различен начин и за това са изписани вагони книги.
Когато желаете видеото, което създавате да въздейства кинематографично, обръщайте специално внимание на цветовете в кадър. Най-лесни за постигане цветни хармонии са монохромната (един цвят в различни полутонове), аналогичната (няколко цвята, които са със сходно въздействие, например бежово-оранжево-кафяво) или допълващата (два контрастиращи цвята, на противоположните посоки в цветното колело). Съществуват и по-сложни комбинации, но за да борави човек с тях се изисква набито око и опит. Филмите на Уес Андерсън са добър пример за умело използвана двойно триадична цветна схема.
Нарушаването на цветната хармония от обект/субект в цвят, който не се вписва, понякога има драматургичен ефект и е търсен ефект. Ако във вашия случай в сцената има твърде много различни цветове и не е по вашите възможности да се отървете от тях, изборът на черно-бял кадър или тониран такъв би могло да даде по-добър ефект от безконтролна игра на цветове.
Няколко видео компилации от популярни филми, които хвърлят светлина, или по-скоро цвят, върху тази тема: