Не сме предполагали, че екраните са проблемът.
В началото всичко изглеждаше безобидно — убиване на скуката, забавление.
Но постепенно телефонът престана да бъде инструмент и се превърна в навик.
А навикът — в дистанция.
Дистанция от семейството.
Дистанция от ученето.
Дистанция от действителността.
Слабите оценки не бяха истинският проблем.
Те бяха просто предупредителният сигнал.
Бяхме затънали в дигиталното блато. Цялото семейство.
И тогава си зададохме въпроса:
Ами ако вместо поредното наказание, опитаме нещо радикално различно?
Месец в Хималаите.
Без удобства. Извън зоната на комфорт. Далече от дигиталната прокоба.
Само планини, тишина, трудности — и шанс за истинска връзка.
Това пътуване се превърна в "Хималайски уроци".
Документален филм за родителството, екранната зависимост, СДВ, безпокойствата и трудния път обратно към човешката близост.
Може ли дистанцията да се излекува из безбрежните Хималайски простори?